Job 21

Йов повторно отговаря на Софар. Временното благополучие на нечестивите и възмездието им

1 В отговор Йов каза: 2„Изслушайте внимателно речта ми; това да замести вашите утешения. 3Потърпете ме, а аз ще говоря, а след като поговоря, тогава ми се присмивайте. 4Нима към човек е отправена жалбата ми? А как да не загубя търпение? 5Обърнете към мене лица, ужасете се и поставете ръка на устата си, 6щом само си спомня – ужасявам се и трепет обзема тялото ми. 7 ^a Защо нечестивите живеят, достигат старост, дори стават много силни? 8Потомството им е с тях, пред лицето им, и младочките им са пред очите им. 9Къщите им тънат в благоденствие и не знаят страх, и няма Божий бич върху тях. 10Бикът им покрива и не изхвърля напразно, кравата им ражда и не помята. 11Оставят дечицата си на свобода като стадо и ето те скачат радостно. 12 ^b Пеят високо при съпровод на тимпани и цитри и се веселят при звуци на флейти. 13В благополучие прекарват дните си и спокойно слизат в преизподнята. 14 ^c Но те казват на Бога: „Махни се от нас!“, и още: „За Твоите пътища ние не искаме да знаем нищо! 15Какво е Всемогъщият, за да Му служим? И каква ни е ползата, ако Му се молим?“ 16Ето не е ли в техните ръце благополучието им? Нека бъде далеч от мене този начин на мислене у нечестивите!

17 ^d Често ли светилникът на нечестивите гасне и ги връхлетява нещастие, а Той в гнева Си им отрежда страдания? 18 ^e Често ли те биват като сламка пред вятъра и като плява, понасяна от вихрушка? 19Бог пази ли за децата му неговото нещастие? Нека Той въздаде на него самия, за да разбере той това! 20Нека очите му видят такова бедствие и нека сам той пие от гнева на Всемогъщия. 21Защото какво го е грижа за дома му след неговото отминаване, когато отброените му месеци изтекат? 22Но Бога ли ще учим на знание, когато Той съди и ангелите? 23Един умира в щастие, напълно спокоен и доволен; 24изобилна е маста по неговите бедра и костите му са напоени с мозък. 25А друг умира с огорчено сърце, без да е вкусил добро. 26Но в праха те ще лежат заедно и червеи по тях ще плъпнат.

27 Ето аз зная вашите помисли и намерения, които сте замислили против мене. 28Нали вие казвате: „Къде е домът на велможата и къде е шатрата – жилище на нечестивите?“ 29Разпитвайте пътувалите и се запознайте с тяхното свидетелство, 30че в ден на нещастие злодеецът бива пощадяван, но е отвеждан настрана до деня за погубване. 31Кой ще му каже в лицето истината за неговия път? И за това, което е извършил, кой ще му въздаде? 32С почит го съпровождат до гробищата и се грижат за гроба му. 33Буците пръст от долината на погребението стават за него сладки; след него върви цяла тълпа, а тези, които са отишли преди него, са неизброими. 34Как тогава желаете да ме утешавате с празни мисли? Вашите отговори се оказват лъжа.“